“Денят се плъзга по острието на ножа,
без да се пореже...”
Мирча ДИНЕСКУ, “Корабен дневник”
На спомените острието бляскаво
оглозгва паметта без капка жал.
Привидно всички спомени са ласкави,
но с острие на сабя, на кинжал...
От шмиргела на времето излъскани,
те режат с някаква нелепа стръв
и паметта пищи, със кръв опръскана...
...Защото всяка памет пуска кръв,
а е бръснач наточен, срязал вената,
и най-добрият спомен съхранен...
Ще оцелее ли така вселената
на миналото, скътано у мен?
Изпращам паметта си в изживяното,
а тя по остри кремъци върви
и стига в рани.
Няма кръв по раните –
аз не кървя!
Душата ми кърви...