Неделята е топла пълна пазва
на застаряваща и грозничка съпруга,
тя тихо и жестоко ме наказва,
че другаде поисках да съм друга.
Не пита нищо, ядно обвинява
под мрежа от разкланящи се бръчки,
че бягстванта ми все я нараняват,
тя прала, чистила, било й мъчно...
Проклинам я с недоцелуваните устни
на забранени и прикривани желания,
изневерила съм й, тя пък ме напуска,
домът потъва в празнично мълчание...
Завръщам се в изстиналото ложе
със слепи и недооформили се чувства
и спомени за страст накълцвам с ножа.
Неделя е, обяд е и мирише вкусно...
А пътищата за назад се инвалиди,
търкалящи количките повредени,
дъждът ми шепне за море и миди,
спокойна уж, усещам, че съм ледена.