автор: Lorena

Разтегни хоризонта в топла шепа любов
и надраскай звезди по лицето,
ще се втурне живота- бос, гологлав, синеок
да ми носи любов отдалече.
Аз ще бъда последното цвете на този сезон,
тъй-широко разперило длани-
те листенцата вече стават ръце
от живот неживян.
Ще копнея за дом сред огромната шир от кокичета,
свели глави над челото ми-
белотата е грях, добротата боли,
дай ми обич за всяко кокиче.
Ще порасна за миг,
ще усетя дъха на студения вятър,
ще стопя тишината на капки вода,
от които ще пиеш. Ще намачкам широкия път
в тънка ивица страх,
за да гоня онези приятели,
добродушно нарамили тежки мотики
да копаят кокичетата ми,
да задраскват небето със товите звезди
и все така мъдро да ме обичат.