автор: danubiusfish

Как искам да отида там, където
небето се допира до морето!
Да слушам как вълната бие борда,
да слушам песни странни от фиорда.

В ушите вятърът да свири
симфония, написана за раковина,
безкрайно да оставям диря
по къдравата морска пелерина.

Но късно е, отиват си годините,
като вълните, стигнали брега заветен!
Останаха далеч назад незабравимите
мечти и махат ми за поздрав сетен!