автор: vicont

Не разбираш ли, ласките просто са мост?
Ние с тях по брега на мечтите ще минем.
В мойте устни се стапя ненужен въпрос,
запечатан в целувка на залез рубинен.

Виж телата ни тръпнат в невиждан екстаз!
Вулканичен е танца на пръсти и длани.
Ненаситна е жаждата пламнала в нас...
а нощта, пак във сластен капан ще ни хване.

Ще будуваш ли с мен в този свят разпилян?
Помогни да развържем на Еос косите...
и в дъха му да спрем за прохлада без свян,
щом се спусне умора любовна в очите.

Ти си пулсът неравен в най-буйната кръв.
Твойте форми са блян за разгулни мечти.
Превъзходни! Там всяка извивка е стръв...
за най- жадния хищник- две мъжки очи.

И прости ми любима, пред вратите на рая,
ако с взлом се промъкна в девичия храм.
За такава любов... даже Господ не знае,
Тази нощ ще угаснат звездите – от срам!