автор: dbutanski

В хода на х̀ора бездомни
и ти се придържаш към тях,
сякаш невидими стомни
поливат глава ти със грях.

Сляпо въртиш се, незнаен,
протягаш ръка за комат;
нерв във душата, потаен,
сковава ти тънкия врат.

Глад ти стомаха изтърква.
Бледнеят и устни, и тен.
Някак, те нещо обърква
и губиш и днешния ден...

- Няма управа, бедняко
и нищо не щеш подобри
ако не хванеш се яко
и огън не пламне в гърди!