автор: Albatros

Защо си нямам нейде малко ранчо,
да си садим домати, арпаджик? -
избягали Марийка и Иванчо! -
от класното по български език.

Да наберем едно чувалче с леща.
Ти да ми правиш супичка с фиде.
И тати - след родителската среща,
кефлия! - десет кинта да даде.

Да гледаш ти сакъзчета - в саксийки.
Да слушаш Григ! - от стар съветски VEF.
И вечер да ти казвам - Ееех, Марийке,
ела при мен, защото съм на кеф!

А сутрин да те будя, щото в седем
звънецът бие - може би за нас.
Пристигам първи. Тръгвам си последен,
но със Марийка винаги съм в час!

И ранчото ми цяла нощ да свети -
дори по-ярко! - от хотела "Риц".
Иванчо и Марийка са поети! -
в един живот, по-смешен и от виц.

Но аз - понеже хитър съм Иванчо,
на всичко за Марийка съм готов.
И цялата Земя ще бъде ранчо! -
за нашата - и вашата любов.