автор: sradev

Както зяпах звездите и пропаднах в една дълбока пропаст. Не, че другите пропасти не са дълбоки, но тази беше дълбока във всяка посока.

Забелязах няколко сенки, които оживено споряха. Тихичко се приближих до тях да чуя за какво става въпрос.
От една синьо-зелена се чу "Аз съм най-хубавата!" и се разнесе миризма на мозък от кашалот.
Друга, сиво-кафява парира "Аз съм най-старата!" и като потвърждание на това наоколо се разнесе мелодия на прокиснали аметисти.
Трета, жълтичка, се изрепчи "Аз съм най-мелодичната!" и подчерта думите си с една оратория от пържоли със зеле.
Запитах една розово-циан-ултрамаринена "А ти каква си?" Тя отговори "Аз съм най-голямата истина и за това трябва да съм най-отпред!" наду се и се заля с весел смях на пресен хляб.
"Не е честно - тая ползва допинг!" ревна една шоколадена на пембени точки, "Аз съм най-дълбоката и за това трябва да бъда на първо място!" и зави тъжната мелодия на уморен кладенец.
"Ами кво като си дълбока, като си и крива" изписка една кльощава зелено-охрена и запя песничката на старите буркани, "Аз съм най-скромната и първенството е мое!"
"Абе за какво се тикате толкова напред?" запитах една виолетова. "Тия, които са напред - повече ги гъделичкат."
"Аха и от гъдела стават повече истини?" "Не, расте им цената. Аз съм най ценната!" отговори виолетката и пусна марша "пер Месива" в изпълнение на рибена салата.
"А тая магента каква е?" "Мани. тя е най-загубената"
"Трай бе, продажна такована!" изригна магентната и дори позеленя от яд "Аз съм най-търсената! Хиляди години ме търсят навред!" Към тези си думи истината добави ария на борова гора с кюфтета.
Тикаха се и надвикваха истините, та чак въздуха се сгъсти. Една от друга по-гласовити, една от друга по-истини, една от друга по-пъстри, една над друга се катереха. И така от истина на истина се покатерих и излезнах от пропастта.
Имаш ли много истини под ръка и от най дълбоката дупка ще те извадят.