автор: Albatros

Тъй както ходя по света
или тютюнеца си пия,
си мисля хубави неща –
да дойде гост по икиндия,

да дигна каменна чешма
за друмника, от път прашасал,
и да се върна у дома –
там векове не съм се вясвал,

да милна своето дете,
момичето си да целуна,
да гледам мама как плете
и тати реже от самуна,

как никнат първите цветя
из неизгребаните преспи –
и как и аз ще отлетя
в пространства за любов и песни,

и няма свършек, няма край,
защото речено е Божем –
не можем да живеем в Рай,
но Рай – да си мечтаем, можем.