Щом целуна за миг сълзите в очите ти
Океанът в тъма вълните възпира
И прозира любов забранена от времето
На миглите в ъгъла отронват се бисери
А ти тъй нежно открадваш ми думите
Смисълът техен в душата прикриваш
Тишината на пейка присяда и чуди се
Ръце ли да скрие виновно в косите ни
Но поемаме в утро различни посоки
Споделили на две едничка награда
Захвърлили маски след любовният обир
От който уж бедни сме - а богати оставаме