автор: Albatros

На моя дядо гробът е пустиня.
Затънал в троскот, тръните сека.
И рукна кръв. Не бе кръвта ми синя –
от мене шурна кръв като река.

Наведох се – свещица палнах слаба.
Теслицата изгледах под око.
И чух как тракат костите на баба
в торбичката, овързана с лико.

И дядо чух – дере се от тютюна.
В оджака ръчка с кривия ръжен.
Дойдох портретите им да целуна.
Да се усетя – има ли ме мен.

Дали ще тъна в плевел и забрава,
в жестока, непомерна тишина,
или ще видя тихо да подава
паничка жито моята жена?

Сека и скубя, бурените рия.
И мъкна на камарата боклук –
да грейнат пак лицата на Ония,
в чиито гени плувал съм до тук.
_____________________
Голяма Задушница, 2007 г.
гр. Варна