автор: traveling_musician

Една богиня пее, че си хубава,
докато с теб се сливаме завинаги.
Ти идеш все по пясъчните дюни,
но този път дано не си отидеш...

Лепят се по косата ми развята
най-белите звезди на нотите.
Навярно Господ се е забавлявал,
щом сипвал е в дъжда варовик.

Театърът го няма. Тъжно е.
И той бе хубав - чак до болка.
Брегът сънува, че е слънчев,
но е завит със тухлен облак.

От сцената си златният Орфей
ме учи на поклони и награди.
А ти ще си на първи ред,
правдива като северно сияние.

Рисувам те със струни и със песен,
която търси живите ти вени.
Аз искам ти орфея да спечелиш
и музиката да се върне в тебе.