 |  Днес нищо не тежи на раменете ми освен небето.
Изплувах на повърхността като мехурче въздух
на давещ се, отправящ жално за спасение обети.
Помилван смъртник, тънкото въже изплъзнал.
Когато се освободиш от целият баласт на кораба,
когато срежеш котвата, той се превръща в птица.
Изпишеш ли се, значи си се проектирал в хората,
като откършен кол, забит на бурята в зеницата.
Какъв е смисълът да си „Титаник”, цар на дъното,
да ти тежат съкровища, но никому ненужни вече.
Какъв е смисълът да бъдеш кон, но да си спънат.
Те- думите, са за да са написани, да са изречени.
Веднъж изречени, те почват да тежат на мястото,
а ти олекваш с грамове, еквивалентни на душата.
Като подрастваща моминска гръд им става тясно-
не стига гравитацията да ги удържи в басмата...
Сега излишно е да ви разказвам за вкуса на полета.
Това е тайната на птиците, но пък и на кометите.
Ще пиша, докато напълно се разсъблека, до голо
и нищо повече да не тежи над мен освен небето.
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 9
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "До голо" | Вход | 9 коментара (19 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: До голо
от Rodenavlotos на 20.02.2014 @ 08:40:47
(Профил | Изпрати бележка) | | Благодаря, приятелю! Почитания! |
]
Re: До голо
от missana на 20.02.2014 @ 08:40:07
(Профил | Изпрати бележка) | Накара ме да се замисля как реализират поетичното си "чувство" птиците и кометите /живото и неживото/. Защото в условието на естетическото силово поле, всичко е поезия. Ние дишаме и издишваме поезия, храним се с поезия и като фигуристи, върху пързалката на Времето, правим своите поетични пируети.
Но нямаме достатъчно сетива, за да видим и осъзнаем докрай всичко това. А може би някога сме имали и впоследствие те са закърняли.
Да се освободиш от поетичния заряд и да се превърнеш в мехурчето въздух, което се издига нагоре /към повърхността/. Да се проектираш поетично в пространството и времето като восъчна отливка. Една прекрасна идея, реализирана достатъчно изящно и въздействащо!
Поздравление от мен!: Мисана |
Re: До голо
от Rodenavlotos на 20.02.2014 @ 08:53:46
(Профил | Изпрати бележка) | Птиците и кометите едва ли осъзнават привилегията, която име е отсъдена- да летят, да се реят свободно в пространството. За тях това е просто изпълнение на замисъла, свързан с тяхното съществуване. Птиците не се наслаждават на гледката отгоре, не се вдъхновяват от тази гледка и не я претворяват в поезия. Всичко при тях е първосигнално и свързано с чувството за глад и дълга им към природата да се възпроизведат. Само на човека е дадена тази привилегия, чисто естетическа и духовна, извън стремежа за оцеляване. Удивително е, обаче, колко е силна тази потребност, при човека. Да остави следа от себе си във времето и пространството, не само чрез своето потомство, но и чрез творчеството си. До степен, че да пренебрегва понякога инстинкта си за оцеляване и най-първичните си потребности за храна, вода и въздух.
Благодаря ти, Мисана, за този коментар! Поздрави! |
]
Re: До голо
от miglena на 20.02.2014 @ 10:26:19
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/ | | ООоо, превърна ме на мига в буря с разцъфнала зеница! Цепи басмата на гравитацията и реже безмилостно котви този текст, Родена в Лотос Светла, полетно е тук! :))) |
Re: До голо
от Rodenavlotos на 20.02.2014 @ 10:38:39
(Профил | Изпрати бележка) | | Имах предвид специфичния термин, използван в метеорлогията, за тихо място в центъра на бурята "око на бурята". Но понеже е многократно използвано, като метафора, реших да го заместя със "зеница". Още повече, че ми пасна като рима:))) Благодаря ти, мила Миглена, че намери нещо за себе си, което да ти допадне. Поздрави и много вдъхновение! |
]
Re: До голо
от erka (elokolska@abv.bg) на 20.02.2014 @ 10:29:00
(Профил | Изпрати бележка) | :)...не всички думи са подходящи за изричане,
но твоите винаги са красиви...
Привет! :) |
Re: До голо
от Rodenavlotos на 20.02.2014 @ 10:34:00
(Профил | Изпрати бележка) | | Кой и как да пресее зърното от плявата? Малко трудничко е да се прецени кое е подходящо и кое не, за изричане. Едни и същи думи веднъж са крайно належащи да се изрекат, а в следващия случай- абсолютно неприемлив Но ние затова сме надарени с разум, да намираме баланса. Аз говоря за процеса на творчеството. Благодаря ти, Ел, че хареса! Прегръдки! |
]
Re: До голо
от Rodenavlotos на 20.02.2014 @ 12:32:59
(Профил | Изпрати бележка) | | Благодаря ти, Дими, че хареса! Поздрави и усмихнат ден! |
]
Re: До голо
от Rodenavlotos на 20.02.2014 @ 13:51:50
(Профил | Изпрати бележка) | | Благодаря ти, миличка Кати! Мисля, че за всеки пишещ е валидно това пречистващо извисяване. Поздрави и прегръдки! |
]
Re: До голо
от apostola на 20.02.2014 @ 13:40:38
(Профил | Изпрати бележка) | "Ще пиша, докато напълно се ръзсъблека, до голо
и нищо повече да не тежи над мен освен небето."
Разсъбличай се, Светле, но бавно и внимателно!
Не искам да те видя гола, защото няма след това за какво да пишеш. А аз искам да чета още стихове от теб, като този!
Оценявам по достойнство!
Поздрави от мен и хубав ден! |
Re: До голо
от Rodenavlotos на 20.02.2014 @ 13:56:32
(Профил | Изпрати бележка) | | :))) Благодаря ти, приятелю! Усмихна ме. И, разбира се, ме зарадва, този твой коментар. Аз обичам да се шегувам и щях да ти отвърна, че само можеш да съжаляваш, ако пропуснеш шанса да ме видиш гола:))) Но го приех като комплимент към стиховете ми, затова ще си замълча. Поздрави и много вдъхновение ти желая! |
]
Re: До голо
от Vaterlo на 20.02.2014 @ 15:03:45
(Профил | Изпрати бележка) | | Ама си се разписала... до голо! И далеч не се отнася единствено до това стихо! |
Re: До голо
от Rodenavlotos на 20.02.2014 @ 15:26:59
(Профил | Изпрати бележка) | Човек, приятелю, /но ти си наясно с това/, стига един момент в живота, когато не му пука как и доколко ще се разсъблече. Не му остава кой знае колко време да се прави на друг, на интересен и да се съобразява кой какво ще каже. Затова, както много точно отбеляза Албатрос, пише, като за последно!
Благодаря ти, че коментира! Поздрави! |
]
Re: До голо
от zebaitel на 21.02.2014 @ 06:44:32
(Профил | Изпрати бележка) | Днес нищо не тежи на раменете ми освен небето...
Това си повтарях вчера цял ден, Светле! И не е само заради прозрението да го почувстваш и изкажеш, а заради страхотния начин да го защитиш като идея!
Излишно е да ти казвам колко ми харесва и че този стих е един от многото много хубави твои неща!
Хубав да е денят ти!
|
Re: До голо
от Rodenavlotos на 21.02.2014 @ 08:07:37
(Профил | Изпрати бележка) | | Благодаря ти, миличка Живе. Разбирам напълно какво искаш да кажеш. Когато всяка дума в един стих си тежи на мястото, добре защитена и оправдана. Ти знаеш, човек не всеки ден го спохождат вдъхновения, но точно този стих, като лайтмотив зазвуча най-напред в главата ми и ме накара да тръгна да го защитавам по-нататък. Радвам се, че се е получило. Но както казах, това не се случва всеки път. Прегръдки! Усмихнат и ползотворен ден ти желая! |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 1
Вчера: 0
Общо: 14144
Онлайн са:
Анонимни: 454
ХуЛитери: 4
Всичко: 458
Онлайн сега:
