ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД
Регистрация
 ХуЛитери:
 Нов: StudioSD
 Днес: 0
 Вчера: 1
 Общо: 14144
 Онлайн са:
 Анонимни: 583
 ХуЛитери: 1
 Всичко: 584
 Онлайн сега::: Mitko19
 |  Пожълтели от безсънието плажове.
Фиорди с олисяли темета.
Каменните брегове
родили морски тътени.
Битка постоянна между суша и вода.
И уморените очи на гларус
увредил трайно своите крила.
Накуцващ за последно
в стесняващи се кръгове
към епицентровете на смъртта -
единствена реалност.
Едно имагинерно съмване.
Забързан ще оставиш
вградена сянката си
във дъга от хоризонта
на предстоящата съдба,
укрила се зад гърбицата
на прииждащото пладне...
Стрелата на деня
безмилостно в окото ще попадне.
Ще го рани и белег ще остави.
Завоите на пътя отброявай
и хълмовете (във смълчана равнина)
последица от неизтекла давност
на трусовете.
Отдалечаващата се далечност -
това е порив.
Забрана пак да се завърнеш
към своя първороден бряг...
И малките неща
в настъпващия мрак
ще ти изглеждат по-големи.
Ще минеш втори път
по същите пътеки.
И по онова,
което си отрекъл някога
ще разбереш,
че днес посоката ти е обратна...
Това е знакът,
че няма никога да минеш трети път.
Разтворилото се очакване
ще се затвори безвъзвратно.
В непроходима смърт!
Публикувано от alfa_c на 19.02.2014 @ 08:30:12
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 7
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Безвъзвратно" | Вход | 8 коментара (16 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Безвъзвратно
от Rodenavlotos на 19.02.2014 @ 10:19:16
(Профил | Изпрати бележка) | Тази творба те оставя наистина с едно тягостно усещане за безвъзвратност. На човек, дълбоко осмислил тази безвъзвратност и убеден, че тя е окончателна. На човек, извървял своя житейски път, но не по начина и с очакванията, с които е тръгнал по него, по причини обективни и субективни, но което вече няма никакво значение. Никой няма възможността и правото на избор къде и в кое време да се роди. Но пътят е така или иначе извървян, не остава много, време е на вътрешна равносметка, която, според мен, означава този път на обратно, който лирическият извървява в тази творба. Път, в който се връща към своето начало, среща същите хора и събития, но в обратен ред, но това не му носи удовлетворение, защото си дава сметка, че трети път няма да мине по него, за да има шанса да поправи грешки и промени обстоятелства. Човешкият живот се дава веднъж.
Поздрави, Мисана, развълнува ме. |
Re: Безвъзвратно
от missana на 19.02.2014 @ 10:28:16
(Профил | Изпрати бележка) | И ти ме развълнува много с този си коментар, скъпа приятелко! Защото си декодирала безпощадно точно текста ми. А това ме кара да вярвам, че не е напразно написан. И колкото личен и субективен да изглежда този текст, той в някакъв смисъл е и обобщаващ за всеки един човек, който честно си сложи ръка на сърцето и се осмели да се изправи пред БЕЗВЪЗВРАТНОСТТА. Защото никакви земни успехи няма да му върнат възможността "да мине трети път по същите пътеки".
Благодаря и за коментара и за оценката ти!
Твой: Мисана |
]
Re: Безвъзвратно
от snejen_bor на 19.02.2014 @ 11:37:30
(Профил | Изпрати бележка) http://free.hit.bg/snejiart/ | | Цял един живот описан в един стих,невероятно как успяхте със всичките му фриволни отпечатъци върху човека, с битката между доброто и злото впоследствие уморените очи на гларуса към епицентъра на смъртта трайно увредените крила , накуцващ, но продължаващ. Това наистина е наимоверна сила на духа от страна на човека и то как само предадено с всички изразни средства с напомняне, че времето е кратко трети шанс няма ,за да поправим грешките си и не е нужна война, защото рано или късно ще сме там долу на полето на примирието.Стойностен СТИХ, КОЙТО ТРЯБВА ДА ПРИСЪСТВА ВИНАГИ В ПАМЕТТА НА ЧОВЕК, ОТНОВО БЛАГОДАРНОСТТИ! |
Re: Безвъзвратно
от missana на 19.02.2014 @ 12:31:49
(Профил | Изпрати бележка) | Отново съм Ви дълбоко признателен за вниманието, с което удостоихте и този мой текст. Този образ - на осъдения гларус, е винаги пред очите ми, защото е автентичен. Не съм си го измислил с цел сръчно стихоплетство. Използвам винаги автентични образи и случки в поезията си. Естествено е, че те впоследствие минават и през перото ми, но архетипът е винаги действителен.
С пожелание да прекарате един хубав и релаксиращ ден, далеч от тъмните мисли и грижи на битието: Мисана |
]
Re: Безвъзвратно
от IGeorgieva на 19.02.2014 @ 12:09:40
(Профил | Изпрати бележка) | Дълбоки прозрения за края на пътя. Силни внушения за неизбежност и необратимост.
Поздрави! :)) |
Re: Безвъзвратно
от missana на 19.02.2014 @ 12:36:27
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, Ирена! Винаги, когато ти прочетеш, оцениш и коментираш мой текст, знам, че е имало смисъл този текст да бъде публикуван от мен. Това ми вдъхва и сили да продължавам да пиша. Затова двойно ти благодаря!
С най-топъл поздрав към теб и пожелание за пролетно настроение в сърцето и в душата!: Мисана |
]
Re: Безвъзвратно
от mpaloma на 19.02.2014 @ 13:14:53
(Профил | Изпрати бележка) | Поздравления за тази творба!
Харесах!!!!! |
Re: Безвъзвратно
от missana на 19.02.2014 @ 13:49:46
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, mpaloma! Винаги ме радва, когато прочетеш мой текст и той ти хареса /както е и в конкретния случай/. Това е знак, че не пиша напразно. Мерси и за оценката ти!
Сърдечен поздрав от мен: Мисана |
]
Re: Безвъзвратно
от Breeze на 19.02.2014 @ 14:25:09
(Профил | Изпрати бележка) | | Картините, които рисуваш, Мисана, оставят следа в съзнанието. Поздравления! |
Re: Безвъзвратно
от missana на 19.02.2014 @ 14:50:15
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, Breeze! И за високата оценка, която даде и за думите в коментара ти. Трогна ме много.
Желая ти много пролетно настроение и слънчеви усмивки: Младен Мисана
|
]
Re: Безвъзвратно
от Dimi на 19.02.2014 @ 19:58:36
(Профил | Изпрати бележка) | | Признавам, труден за осмисляне стих! Но добре си се справил. |
Re: Безвъзвратно
от missana на 20.02.2014 @ 01:40:44
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, Дими! За оценката и за коментара ти. Всъщност този текст е една осъвременена версия на мое старо стихотворение, озаглавено "Те Дните". Към днешна дата виждам идеите на това старо стихотворение по-многопластово и така се роди "Безвъзвратно".
С най-топъл поздрав от мен: Мисана |
]
Re: Безвъзвратно
от Vaterlo на 20.02.2014 @ 14:58:21
(Профил | Изпрати бележка) | "Непроходима смърт" ме накара да си представя девствена, усойна, непроходима гора. Отвсякъде гъсталак, бодли и тръни. Няма начин, попадал си в такива, както и аз. И се замислих върху две неща: 1. Как се оказваш там? /Животът като пътека към една непроходимост. Това, разбира се, е абсурдно, ако има пътека, няма да е непроходимост. Или пък е чудо. Чудото на смъртта, което не е по-малко от чудото на живота и някак си се оказваш "кацнал" насред непроходимото.
2. Гората е нещо живо. В най-недостъпните си и концентрирани части, може би най-жива, най-ненакърнена. Респективно - смъртта като свръхконцентрация на живот, тогава, когато самият живот се саморазсейва, това е енергитичният отговор и баланс.
Произволна представа, произволни мисли...:)
Но ми хареса!
|
Re: Безвъзвратно
от missana на 20.02.2014 @ 16:53:05
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря за високата оценка, която даде за "Безвъзвратно",vaterlo!
Веднага си личи, че не си от Стара Загора.
Мерси и за толкова интересния ти коментар. За пръв път ми се случва, откакто съм в Хулите, някой да демонстрира толкова задълбочени мисли в коментар. Толкова е хубаво, че сподели тези мисли публично, защото темата за смъртта е една от вечните теми в поезията /и не само там/, а смъртта е една велика загадка, не по-малка и от самия живот. Мога да се обзаложа, че отгатвайки едната сме отгатнали и другата. На мой скъп приятел бях предоставил за четене книга с едноименното заглавие - "Смъртта - великата загадка на живота". Но в хода на нейното четене той внезапно почина. А бе млад. Очевидно Танатос не обича да се навлиза на негова територия от едното любопитство. Това го казвам само за предупреждение към онези, които ръководени от чисто екзотични пориви тайно пресичат границата на континента на Смъртта.
Онова, което казваш в точка 2 е много парадоксално. Не бях мислил досега за смъртта, като за свръхконцентрация на живот. Но не е невероятно да е именно така. Изобщо да се оприличи Непроходимостта на смъртта на Непроходимостта на гъста и девствена гора, си е съвсем правилна представа и веднага изниква поставения от теб въпрос в 1: А как тогава е Непроходима, щом като пътечка ни води натам? Не можем ли просто да се завърнем обратно по същата пътечка.
По всяка вероятност, мисля аз, не може. Смъртта е точка на сгъстяване /от чисто топологично гледище/. Това означава, че от известно място нататък /в подстъпите към смъртта/ зад гърба ни, по пътеката, мигновено израства непроходимата гора на смъртта. Обърнем ли се назад ще го установим. Нещо като Дантиевия лес /от неговия "Ад"/. Колкото повече наближаваме точката на сгъстяване на смъртта, толкова по-гъста и непроходима става тази гора.
Вторият интересен аспект на смъртта е, че тя по естествен начин се свързва с нечетността /с Безвъзвратността/. Защото четността е вид симетрия и възможност за повторение, а нечетността е неин антипод. В този смисъл причината за настъпване на смъртта следва да се търси и в невъзможността за удържане на някаква фундаментална симетрия /от един момент нататък/, т.е. в нарушаване правилото за поддържане на четността и оттам преминаване към състояние, характеризиращо се със стабилна нечетност /Смъртта/.
С най-сърдечен поздрав: Мисана |
]
Re: Безвъзвратно
от libra на 20.02.2014 @ 17:00:42
(Профил | Изпрати бележка) | | В непроходима смърт, Едно имагинерно съмване.. |
Re: Безвъзвратно
от missana на 20.02.2014 @ 17:27:52
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, Либра! И за оценката и за коментара ти. Ако съм честен и на мен "имагинерно съмване" ми харесва, защото и досега не съм имунизиран срещу собствените си образи.
С най-сърдечен поздрав: Мисана |
] |  |
Начало
ХуЛитери
