автор: Dimi

Нещо хубаво, нещо добро
ей така, да направя за другите,
но не зная какво да е то,
щом не пея, не свиря, рисувам.
Ей такъв един малък талант,
само колкото да съм от полза,
като питата топличък хляб
за семейство без дъх от умора.
Искам с нещо да радвам и аз,
да усетя мира във очите ти,
този мир ще дари светлина
в някой друг и ще бъдем щастливи.
Но не зная и пак ме е срам,
че отново ще съм безполезна
и отново сълзи ще редя
в думи - стихове, думи за мене.
Но плачът ми излиза красив,
благозвучен, дори ми харесва,
да го скрия ли да си мълчи,
ще е срамно ли да го прегледаш?
Прочети го далеч, насаме,
да не виждам смеха във очите ти.
Може някак да стопли сърце,
ако чувстваш че ти си го писал.
Нещо хубаво, нещо добро,
ще напиша за теб, ако искаш,
вече зная какво да е то,
дълго търсих, но стигнах до истината.