автор: radi_radev19441944

/На жена ми/

Прости, любов! Аз много съм виновен.
Че имах свой мираж и свои тайни.
Кошмарите повтарят се отново
в безкрайна нощ с безпътици безкрайни.

В безкрайна нощ с кошмарите се боря,
с надежда може би да се събудя.
Среднощен гроб среднощно ми говори
с мълчания от много тъжна лудост.

И всичко тук за тебе ми напомня.
И всяка скръб жадуваше утеха.
Душата ти – самотница бездомна –
събира тишина в бездомно ехо.

Прости, любов! Заслужих си кошмара.
Ще чакам някога да се събудя.
В безлюдна нощ безлюдни тротоари
лежат в съня на много тъжна лудост.