автор: miglena

Колко сърца е нужно да изрисувам, опиша и изтанцувам, за да разбера какво е любов? Само ще се взривя на стотици отломки, като Фаетон ... И все пак ще опитам ...

Някои казват, че някога Фаетон е била планета, заселена с поклонници на любовта, но разрушителни сили я унищожили. Други твърдят, че несъвършените парченца между Марс и Юпитер така и не успяли да създадат планета. Изоставям теоретичната орбита и продължавам към мита. В луд ден Хелиос позволил на любимия си син Фаетон да язди колесницата му, но неумелият момък опожарил земята и загинал. Сълзите на жалещите го нимфи се превърнали в кехлибар, а самите те се въплътили в плачещи върби. Тъгата е орбита, в която нямам време да се задържам.

Навлизам в живописността. С четка от лъчи рисувам сърчица по фаетонността. Инфрачервено с панделка за косите на момиче на първа среща. Карминено с тиранти за плахото момче, свиркащо под прозореца й. Трепетно алено за девойка в прегръдките на прострелян от Ерос младеж – ясно е, че за него е запазен кървавочервеният оттенък. Когато телата са слети във въображаемо едно, сърцата се покриват с оранжеви точици и кръстчета. В пламъците на страстта пръстите на съдбата ги жигосват с отпечатъците си – жълти петолъчки. Обичта е изумрудена, със сребристи криле.

Небесността е следващата ми орбита. Там сърцата пеят „Ом” и преминават от човешките към божествените чувства. Времето е любовно безоблачно. Връхчетата на пръстите докосват корсета на неописуемостта. Синевата е воалът на Изида ... Мистериозно пурпурно със сибилски драперии е миниатюрното сърчице – портал към висшите селения. Предверие на дъгоцветността, където аз-ът се саможертва, за да се влее в извора на Живата вода и да изпита ... фаетонска любов ...

И защото сме любими образи на божествата, които сме си избрали да обожаваме ... имаме орбити и наобратно – към дома, където сърцата нямат нужда да бъдат описвани или рисувани, когато обичат и споделената взаимност на планета за двама е раят и обетоваността. Всеки го заслужава. И получава – кой както си го е пожелал в най-съкровените си мечти. После планетата се взривява ... мечтите се спомнят ... и отново и наново ... Няма отказване - докато сърцата пулсират, все се питаме какво е любовта, все опитваме да я разберем и когато ... ни обездумее ... левитираме в безброй влюбени Фаетонски орбити ...