автор: fyon

Стара къща, за събаряне,
а пък в паметта на скрина
още греят пеньоарите
на залезли домакини.

Безполезно са я спънали
със червена, строга лента.
Тя заплита кротко, сънено
в бримки минали моменти.

И без друго е избягала
в спомена на минувача
с котараците на прага й,
с жълтите прозорци в здрача.

С плач, със смехове и гукане,
с онче-бонче, с ринги-рае.
Но отплувала е щуката
и петелът не играе.

Пелени и завещания
заедно отвъд са вече.
Умножават се и хранят
пренаселената вечност.

Къщата подир стопаните
в миналото ще се мести.
А последното дихание
са напуснати завеси.

В паузите на склерозата
тя, сама и уязвима,
чуди се подир булдозера
къщите дали рай имат.

Или раят е завръщане
не в селения библейски,
а в съня на стара къща –
с котараци и семейство?

Плисва виното си залезът,
черпи щедро всяка стая.
И прозорците елмазени
отразяват вече рая…