автор: traveling_musician

И много важна е, и - никоя,
но пише зимната история.
В отворената бяла книга
рисува чуденки в прозорците.

Между словата хич я няма.
Петлите ѝ не снасят жалби.
Там жени се поет за жаба,
докато в блатото загазва.

Кокиче сгушва се в нозете ѝ
и краткостта в очите пари.
И весело е киселото зеле
из пломбите на февруари.

Дими, като че всичко знае.
Комините ѝ са в безкрая.
Животът е една ваканция
в училището на незнанието.

И - ето ме и мен във вица -
да кажа глупава безсмислица:
прегръщам я със ръкавици,
тя – мен – със влак и със клавиши.