автор: rosi45

Нели стоеше на перона на гарата, пред влака за София, до спалния вагон. Изпращаше я съпругът й. Учеше задочно в Софийския университет и отиваше на поредните очни занятия. Нямаше търпение влакът да тръгне - мълчаха, както винаги нямаше какво да си кажат. Бракът й беше повече от неуспешен.
Разсеяно гледаше наоколо. На метър от тях застанаха мъж и жена - явно тя изпращаше него. Мъжът беше точно неин тип. Погледите им се срещнаха и преплетоха. Привличането бе очевидно, взаимно. Сега разбра какво е да протече ток меду двама души и да се почувстваш като ударен от него. В коридора на спалния вагон той я заговори:
-Казвам се Иван. Мисля, че отнякъде Ви познавам...Къде работите? По работа ли отивате в София?
Разговорът течеше непринудено, много приятно. Оказа се, че има много неща, които ги свързват. Работеха в една и съща сфера и имаха много общи познати. Живееха в един квартал и учеха една и съща специалност в университета.

От този ден нататък пътищага им се пресичаха непрекъснато.По изпращания и посрещания беше неизбежно да запознаят и половинките си. Дори си ходеха на гости семейно! Нели хареса съпругата му- Благовеста. Тиха, скромна, неконфликтна, непретенциозна.Явно той беше доминиращата личност в семейството. Макар и не грубо, си позволяваше да я критикува пред нас по всеки повод... Тя, милата, не отговаряше, свеждаше глава и гледаше да замаже конфузното положение - сигурно й костваше много. Виждаха се с нея и на кафе, по женски. От дребни, неволно изпуснати думи, ставаше ясно, че семейството им е в криза...Нели имаше усещането, че тя се досеща за искрата между нея и Иван, но се даржеше приятелски. А Иван, той при всеки удобен случай демонстрираше чувствата си към Нели. Неговата нежност и внимание не веднъж подкосяваха краката й. Недвусмислено беше поведението му...
В един хубав есенен следобед той я покани вкъщи:
- Миличко, ела да се почерпим за това, че взехме дипломите. То се е видяло, че нашите половинки не се радват особено и няма да ни поздравят.
Оказа се, че е сам - жена му била в родилното, имаше втора дъщеря. Дълго желаната и дълго сдържана физическа близост избухна...Нещата излязоха извън контрол. В един момент го чу да казва:
- Вземи твоя син и елате тук. Ще заживеем заедно.
- Какво говориш?!! След седмица жена ти ще се прибере с бебето.
- Не съм искал това дете. Да отиде при майка си или където ще...
Нели се заоблича трескаво. Магията беше изчезнала. Червена лампичка светеше натрапчиво в мозъка й. Що за човек е този, който говори така за новороденото си дете??? Каква е тази абсурдна ситуация?
Бързо излезе и тръгна по стълбите. Неочаквано той я настигна на площадката между етажите. Последва зашеметяваща, драматична целувка - от тези, които се помнят много дълго. Тя се изтръгна и с разтуптяно сърце се затича надолу. Знаеше, че слага край на нещо, което дори не е започнало. Вече се бе стъмнило. Сълзите течаха по бузите й, цялата трепереше, болеше я сърцето. Бурни емоции се бореха в нея. Съблазнителна идея, но силно противоречаща на здравия й разум и ценностна система. С абсолютна сигурност знаеше, че щастие не се гради върху чуждото нещастие!
***

Нели се разхождаше из квартала в един прекрасен летен ден. Изведнъж видя, че срещу нея идва той. Не го беше виждала много години- всяко семейство беше тръгнало по своя коловоз...разминали се бяха. Но бе подочула, научила и изяснила някои неща за него и живота му. "Мозайката" донякъде бе наредена. Спряха, ръкуваха се. Заговориха - предимно той. Тя слушаше, гледаше и мислеше: "Безпочвени хвалби, елементарни коментари, интелектът му бе изостанал, не беше се развивал през тези 30 години, почти липсваща душевност, завършен егоист, дори би казала егоцентрик..." Разбира се, имаше и физическа промяна /както и в нея/, но не тя бе очебийна, не тя я потресе.
Разделиха се и всеки тръгна по своя път. Тя си мислеше: "Хормоните... ех, как могат да те подведат те... когато престанат да бъдат водещи, като че някаква пелена се вдига и човек вижда реалната картина. Сега би казала уверено - това преди години е било изопачено възприятие на действителността поради измама на сетивата, тоест една илюзия..."