автор: atom

Настъпва те с подострено копито
на битието дивото магаре.
Препъваш се пред него и се питаш
дали ще можеш да се изпревариш.
Обаче дългоухото е зорко,
каквито и маневри да покажеш -
историята с вързания морков
е с леко завъртяни персонажи.
При всеки дребен повод се обажда
магарето - безспорно гласовито.
Но сам си преценил, че ти е важно
на битието тъпото копито.
Подостря го стремежът ти към края
на някоя си цел. И сам се гониш.
Говоря си... А вярваш ли - все тая.
Но аз си яздя питомното конче.