автор: dressy

дантеленият ми сън фей
в който шапката ми пътува на север
и краде френския акцент на буквите ти
в такт от балетен спектакъл
краката ми са крехки стъклени окончания
рисуващи по заледенета повърхност на очите ти фигури
заключили между сплетените си ръце
една пълна луна
една любов
едно небе
в което дантелите плуват
и косата ти е бяла бяла
и пантофките ти влизат тихо
познали сребърната нишка
онази граница от мен
в която имам глас
а разредените вдишвания на плътта ти
палят сухата ми кожа
и късат всеки мимолетен спомен за студ
лъхнал от портата на времето
дантелено
всеки път когато оставям шапката си на север фей
знам,че те сънувам