Светът пак бяга
далече. Далеч е. Не...
тихо се давя.
* * *
Изплувах, когато разбрах,
че мога да дишам вода.
И видях глави –
плуват... изтръгнали са
котвите си - вратове.
Разумът виси -
на скъсано въже. Прах...
Привет, Anonymous » Регистрация » Вход |
|