Днес съм странстваща снежинка
влетяла в дланите на молеща жена,
в окото на сляп просяк и по ланшен плод
на шипков храст, храбро чакащ първа пролет.
Днес съм пееща снежинка, мокреща
дясната обувка на монах-трубадур,
стремяща се към исихазъм,
(а лявата вечно мърмори божието слово)...
Днес съм частица, вълна и прашинка –
проекция на жива скална рисунка,
пресътворяваща се отново и отново,
докато душата избелее пречистена,
фосфорецираща като клетчица от
благодатната утроба на благословената Мария...