автор: ch

Не си отивай. Адски ще ми липсваш.
И няма да успея да прогледна.
Ще бъда тъжен стих. Ще ме прелистваш...
...но с тиха близост. С болка. За последно.

Не си отивай. Ще ме смаже празното.
И всичките му тъжни измерения.
И мислите прегърбени от нежност...
Ще ме превърнат в бивше изкупление...

Сега си тръгваш. Но при мен остават.
Преялите със чувства четиристишия.
И бавно моят свят опустошават...
Ще мога ли без теб за миг... да дишам...