автор: atom

Нанякъде ще те подхлъзне
и днес животът милостив –
ще видиш старите си възли,
ще видиш новия си стих
и постепенно ще разплиташ
едното в другото, но все
ще имаш възел пред очите
и стих в лиричното сърце.

И постепенно ще преливаш
от някакъв незрим копнеж,
от нещо тайнствено красиво,
от порив – да се отдадеш
на по-безличните процеси -
отвъд сърце, отвъд очи.
Животът търси те къде си.
Не се издавай! Замълчи!

Привидна, неговата милост
преследва своя дълг нелеп,
за себе си набира сила -
за себе си, а не за теб.
Не е очаквала да дръзнем
мощта и властваща да спрем.
Вържи стиха на нови възли!
Не се подхлъзвай. Стой до мен!