автор: PetarPJ

Изложба! –
картини на спомени.
Зле подредени,
зле осветени
и малко намачкани,
леко наръфани даже,
но скъпи.

Разказват за личности,
минали,
гледали,
дишали в тях и споделяли,
докоснали мен
или просто подминали
в шум на кръстовище,
в трафик от хора
на някой зелен светофар.

На всички картини ме има –
и сам, и с другари,
и влюбен,
и краден,
бездумен и гладен, и сит,
различен, но себе си –
сбора от всичките маски
на моята личност:
засмяната маска
и тъжната маска,
и всичките, даже безликата,
разлика няма –
отвътре съм още
детето от снощи.

Моите спомени,
сладко разголили рамо,
ми махат неканени.
Аз ги отпращам от обич.
Завинаги искам ви нови,
спомени, спомени,
кой съм без вас!?