автор: Alexey

с език събрахме пяната на нощите
и хвърлихме я -
някъде на север

/Очите ти отворени в градината/

тогава те нахълтаха с
огромните си
жълти
жълти
зеници и бълваха слузта си върху
ВСИЧКО!
две гумени лица се
завъртяха
в центъра на стаята

/215 тухли в стената/

а революциите траят
само миг.
вън катафалки влачат черните опашки
по улици
със нови имена

/...Нима не знаеше?/

той влиза с най-невинната усмивка,
прероден и възкръснал
"отхапах ухото си"

/Един ден всичко ще има смисъл./

тогава гръмнаха симфонии подземни
и ангели изтръгваха очите си
за да
танцуват
симфонии от мляко и барут
и хиляди вселени взривяваха главите им
ушите им
захапаха гранатите и литнаха
с неонови лимони във устата -

а ние пеехме въртяхме се
се въртяхме
/все пак!/
все пак
пеехме въртяхме
себе си във себе си над тях
и все пак -

бяхме

...

/схизма в гърлото и сто години сън/

/обичах да пия сметаната и,
да гълтам косите и/

/следобедите, във които
аз съм ти/

/а рибата е твърде малко
за да нахраня тълпите си/


… и мислиш ли, че

Наистина

можехме
да избягаме?...