автор: atom

Гора. Широколистните дървета
клатушкат насърчително глави
и сънено до корените кретам -
към теб една пътечица върви.

Гора. Но дружелюбна и достъпна.
И аз - един почти събуден храст.
Отскубвам се от себе си и пъпля
в пътечицата свидна между нас.

Гора. И нощ. Пътечица от чувство,
единно с пълнозвездното небе
и себе си все повече напускам,
за да докосвам повече от теб.

И може би след миг ще те притисна.
И все едно дали ще разбера.
Да, само ти си тъй широколистна,
но само единени сме гора.