Разсипвайте се, зимни дни!
Отивайте си, старци натежали!
Ледунки в клоните, ледунки в мен.
Не искам скрежа ви, ни мъдростта ви.
Не искам заполярие в сърцето.
Небето пролетно ми е наследство.
Със мен и лес и птици и поляни,
нетърпеливо чакат да просветне.
Южняк, любов, или капчука,
припряно тая нощ почука?
Вземете, старци, лифта и вървете
при гордите чела на върховете!