Tи търсиш красота
и искаш я веднага.
А другите неща
по пътя те напрягат.
Къде е? Устремен
я търсиш - вчера, днеска
и в утрешния ден...
И всеки миг е трескав.
Поредната врата
изправя се пред тебе...
Ти търсиш красота,
която да обсебиш.
Не осъзна дори
кое така те движи.
За мъничко... Поспри!
Без пориви и грижи.
Спусни се, мълчалив,
към своите устои.
Човекът е красив,
когaто е спокоен!