автор: traveling_musician

Бездънна туба - меден контраалт,
превита от теглото на живота,
застава пред Маестрото и казва:
отдавна ме измъчва тази роля -
само с мрачни ноти да пригласям
на толкова лазурната симфония.
Понеже Ти такава ме създаде,
поне веднъж ми позволи да водя
контура на оркестровия звук -
да го смиря със грубата си нежност,
да се изгуби в лабиринт от чувства
и във страстта на смуглото небе...

Добре - развеселява се Маестрото
и я омъжва за тромпета скромен.
Женихът дава тон за лятна песен
(със снежната усмивка на Армстронг),
а тубата щастливо се унася
във първата си солова сюита.
И целият оркестър ѝ приглася -
феерия от тайнство до насита -
и после гледа как женихът дребен
пренася сам невестата през прага,
и - как дори глада е вкусен вечер,
щом лятото до бездната полягва.