автор: yoro

Не бързай да си тръгваш с лекотата,
с която идваш. Няма как да успея
да приземя с деня летежа на крилата
и от покоя ти в нощта си да налея.

След теб остава шумна тишината,
немеят мислите от твоето отсъствие.
Дори и близостта ти става непозната
и търси нова кота за завръщане.

До следващият повод за намиране
лежат пространства сухи помежду ни.
Дали пороите от облачното сливане
ще се излеят в ожаднелите лагуни,

преди да се превърнем в голи капки,
като вълни от вятъра разсечени!?
Сега не бързай! Остани за още малко,
защото в същността си сме обречени.

Посветено
http://www.youtube.com/watch?v=LUP3XOa3yRs