автор: fantaziq

Помагах ти в най-трудните минути,
помагах ти когато беше сам.
Сърцето си ти дадох до безумие,
в душата твоя влизах като в храм.

И молех се да бъдеш най-щастливия
човек, когото Бог е сътворил.
Превърнах те в икона, във идилия,
превърнах те във спомен скъп и мил.

А ти, иконо моя, в кал превърна ме
и стъпка ме с ботуша си суров
за да проклинам своето безумие,
което ти наричаше "Любов".