автор: fadul

Някога там, в долината,
самотен мъж
поливаше градината си.
Аз тичах под моето хвърчило,
и израснах пред очите му.

След това…
след това ме обградиха
свъсените погледи
на обсебените от самите себе си.

Но дори в тях открих онова,
от което те имаха нужда,
само че не успях да им го върна –
или аз бях лош подател,
или те - безучастни получатели.

Понякога обичам да лежа по гръб,
да гледам небето
и да си спомням
за онзи мъж от моето детство.
Надписвам пощенският плик,
и хващам канапа на хвърчилото.