автор: Cataleya

„Пази се от мъдрост, неспособна да плаче,
от философия, забравила смеха и от величие,
което не се прекланя пред децата” Халил Джубран

Незнайно често слизат от небето ни
с криле по-бързи и от мисълта.
Наричат ги Вестители - на всекиго
от тях в сърцето е забодена кама.
Вечно красиви в своето безсмъртие,
но несвободни волеизявители.
Дали пролели са сълзи очите им,
които се родеят с мълнии?
Как силният на мъдрост ще научи
слабия, с плътта си непознала рани?
И любовта му никога не е изпитала
пречистващи родилни напъни?
Не е ли глупаво високомерие,
да се въздаваш чрез посредници?
Или отбягване на отговорност...
Нали е херувим бил Свет(л)оносецът
До кост опре ли зъбите Неволята,
Смирението не закриля никого.
И воини сме самите в себе си…
А другото е просто „лов на вещици”.