автор: traveling_musician

С единственото дъбово листо
дървото вдишва сетния си въздух.
Заспиват с него хиляди истории,
събрани във годишните му кръгове.

Дъбът си спомня конските опашки,
развети вместо важни знамена.
А днес и лоша вест да му разкажеш,
ще чуеш как се смее древността.

Навярно помни плахите целувки,
нахлупили калпачета от жълъди,
когато в края на света танцувахме
под съпровода на листак и гълъби...

След миг самият той ще бъде спомен
и ще изгние дългата му приказка,
сърцето, издълбано с нежен нож,
и раната на ствола му - "обичам те!".

С теб тръгваме, защото ни е час
да сеем поотделно млади дъбове.
А любовта ще си припомни оня надпис
и ще го вземе, за да ни го върне.