автор: secret_rose

О, Уами. Виолетово ухание на сърцето ми...


Тънкият оттенък на безименното твое присъствие звъни с музиката на сияйни тържества, загатнати в сладостно – топлия пулс на очакването. Безброй панделки се развързват и разпиляват в посоките на нозете ти – нежна, изтичаща ласка по тихия ми звездопаден копнеж. Пусни ме в пролуката между пръстите, нека докосна ръката ти с огън: тези пръсти са стълбица от мечти. Някъде там, в светлото безбрежие на зениците нека се вдъхна и да поема горещите капки живителна самота. Остави ме да бродя по ъглите в душата ти, о, Уами, в тях малиновата жарава на твоето докосване е единственото ми изцеление преди сенките на припадащата в душата ми вечер.

Из "Шехризар"