автор: rumpel

Дали Артур си или дон Кихот,
все тая е, нали си рицар!
Изпълваш ме със жажда за живот
и с тебе чувствам се кралица.

Ала ако си кралят - сър Артур,
с добрата сила на магьосник,
приемам те и луд, дори и щур
и нямам никакви въпроси.

Оставям се във твоите ръце,
ела! - страха ми излекувай!
О, рицарю на моето сърце,
с теб и падението си струва.

Превърнеш ли се нявга в дон Кихот,
към мелниците ще те следвам.
По пътя ти ще сривам всеки свод,
препречил твоята победа.

Навярно си живял в измислен сън,
щом те издигнах в ранг на рицар.
Но моля те, удари ли часа,
излез от мрачната тъмница

и светлината вън ми покажи!
Дано, дано не ослепея,
щом разбера, че е торба с лъжи
поредната ти одисея.