автор: IGeorgieva

Севернякът щипе страните на дръзналите да го срещнат , напомняйки, че зимата е в разгара си. Сняг няма, но празничните приготовленията са в пълна сила. Изпращачи и получатели на коледни пратки чакат - кои търпеливо, кои не толкова - на опашка в квартален пощенски клон.
- Две писма за чужбина. Ето, оставила съм ги отворени, да погледнете – жена на средна възраст обръща големите жълтите пликове към служителката.

– Лични вещи и кори за баница – приглушено добавя тя.
- Кори за баница? – дългогодишната служителка гледа втренчено пликовете. Мислено сканира списъците на разрешените и забранени артикули. Корите за баница не присъстват поименно в нито един от двата, но определено са хранителни продукти. Колебае се. „Все пак са за Коледа. Децата да си направят баница. Нали са българи.” Поглежда надясно. Столът до нея е празен. – Кори за баница може ли? – провиква се към колежката, седяща през едно гише.
- Кори? А, бе, може… що да не може?
Отговорността за тази предколедна фриволност е споделена, пратките се обработват, за да поемат към Лондон и Мадрид. Дано и чуждите служители проявят благосклонност, тъй като българинът без баница не може. Последното няма нужда да бъде научно доказвано. Вкусното ястие, към чийто произход имат апетити и съседни държави, отдавна е част от народния фолклор. От малки знаем да „търсим на баницата мекото” и следвайки традициите, посягаме към нея по всяко време - и в делник, и в празник. Представете си коледната трапеза без баница – невъзможно! Спомнете си как минути след сбогуването ни със старата година, отпили от шампанското и целунали близките си, заравяме пръсти в уханното парче, тръпнейки да узнаем късмета си, а децата продължително обикалят около баницата, опитвайки да отгатнат къде са останалите, и с ловки маневри се сдобиват с тях.
„Не е луд този, който яде баницата,...” е заключил народният гений. Затова съпругите на повечето наши политици, наред с традиционните, ще напишат и някои необичайни пожелания. Списъкът е дълъг, но сред най-актуалните за политическия сезон безспорно ще бъдат: „Няма да искат оставката ти”, „Няма да публикуват снимките ти”, „Няма да разкрият офшорките и сметките ти в чужбина”, „Няма да разберат какво направи този мандат”.
И ако тук можем спокойно да се отдадем на страстта си по баницата, за българите в странство, колкото и добре да живеят, това е проблем, който изобретателни роднини се опитват да решат по празниците. Поне двама наши сънародници тази година вероятно ще имат баница с късмети на масата си. Наред с пожеланията за здраве, любов и благополучие, те сигурно ще поискат „България да стане по-добро място за живеене”. Може ли? Защо да не може!?
19.12.2013 г.