Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | На Левена
Василке, Василке! Час през час идва внучката да ме вика. Добре ли си, дядо, ме пита. А аз съм добре, Василке, само когато съм до тебе. Не ми трябва вода на мене. И хляб не искам, като не е от твоите ръце омесен...
Василке... Скоро ще съмне. Сега дъщерите не смеят, но щом се развидели, ще влязат в стаята и ще те пренесат в ковчега. Тясно е в него, не е за двама. Имаме още малко време да сме един до друг. Зная, че ме чуваш. Душата ти ще е тук още 40 дена и ще й говоря. После... после Господ да ми помага, че да се прибера при тебе. И Той каил не стана да го живеем заедно тоя живот... Както ни тръгна, тъй и си отиде...
Заряза Ангел и житото, и мливарите. Затвори мелницата и хукна да пресрещне Василка, докато се връща от чешмата. Малка беше тя – едва израстила детския сукман, но баща й вече я беше обещал на Благой, чорбаджийския син. Грехота беше да задяваш сгодена мома, но Ангел не мислеше за Бог, а за нея.
Видя я – слабовата, а снагата й не се огъва под тежестта на менците. Слънцето се оглеждаше в тях, но истинският му дом бяха очите й.
- Спри се, Василке – каза Ангел, целият в брашно – сърцето му беше хукнал заек. – Жаден съм, дай ми да пия...
Откъсна устни от водата и взе китката й. Василка се засмя и в ръката му тупна герданче – сини мъниста, нанизани на червен конец.
- Откога чакам, Ангеле, да ми напиеш водата! Цветето увяхва, става на прах, а герданчето ще те пази от уроки!
(Продължението можете да прочетете в сборника "30 щриха за любовта")
Публикувано от alfa_c на 11.01.2014 @ 17:36:06
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Герданчето" | Вход | 15 коментара (32 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Герданчето от mamontovo_dyrvo на 28.01.2014 @ 17:41:29 (Профил | Изпрати бележка) | Анониме,Анониме, ти си просто великан! Подобно нещо съм виждал...така си дойде дядо ми от Белене... Много ми хареса! |
Re: Герданчето от anonimapokrifoff на 28.01.2014 @ 20:52:10 (Профил | Изпрати бележка) | Пиши разказ за дядо си. |
]
Re: Герданчето от anonimapokrifoff на 11.01.2014 @ 20:03:40 (Профил | Изпрати бележка) | Радвам се, че ме четеш. |
]
Re: Герданчето от vilvar на 11.01.2014 @ 18:02:22 (Профил | Изпрати бележка) | все едно слушах мама да разказва... напълниха ми се очите... и сърцето
сполай ти |
Re: Герданчето от anonimapokrifoff на 11.01.2014 @ 20:04:09 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, че прочете. |
]
Re: Герданчето от anonimapokrifoff на 11.01.2014 @ 20:06:09 (Профил | Изпрати бележка) | "Поганска кръв" е изцяло моя, "Мамо" се роди от разказа на един познат за българче, намерено от туркиня в пепелището на опожарено село, героите от "Герданчето" са бабата и дядото на Левена. |
]
Re: Герданчето от Markoni55 на 11.01.2014 @ 22:12:12 (Профил | Изпрати бележка) | Едно герданче ми стегна гърлото с твоя пореден шедьовър. Четох го и във ФБ. А днес нещо все си мислих за теб. Подариха ми едни разкази - авторът е турски. Истории на жени, интересни, хубаво пише, ама някак след прочита оставам с усещане за ненавременен и нелогичен финал. И си представях как би разказала тези истории ти. Абе ти, ти от скъсано копче би направила разтърсваща драма...Та така де, мислих те и съм предчувствала среща.
Поздрави! |
Re: Герданчето от anonimapokrifoff на 12.01.2014 @ 12:48:21 (Профил | Изпрати бележка) | Има много възможности в историята на едно скъсано копче - от любов до смърт. Но най-често се къса или защото шивачката не го е пришила, както трябва, или просто конецът му е изгнил. Прозата е повече от поезията и в този случай. |
]
Re: Герданчето от Markoni55 на 12.01.2014 @ 20:43:06 (Профил | Изпрати бележка) | Днес като разказвах на Жорето един от разказите на турския писател и по диагонала - твоя, схванах за себе си за какво става въпрос. Неговата формула на структуриране е друга. Ти си избрала перфектната, в която основната сламка се появява като рефрен= |
]
Re: Герданчето от anonimapokrifoff на 13.01.2014 @ 21:20:18 (Профил | Изпрати бележка) | Няма правила в тази игра - това е истината. |
]
Re: Герданчето от suleimo на 11.01.2014 @ 23:41:08 (Профил | Изпрати бележка) | Истинска наслада на сетивата!
Апмодисменти! |
]
Re: Герданчето от mariq-desislava на 12.01.2014 @ 11:43:14 (Профил | Изпрати бележка) | И вчера го четох, и днес го чета - голямо реване падна, да знаеш. В твоите разкази винаги има голяма любов, неподвластна ни на земни, ни на небесни угрози и най-важното - вярата в човека при теб е водеща сила. |
Re: Герданчето от anonimapokrifoff на 12.01.2014 @ 12:49:25 (Профил | Изпрати бележка) | Да, обичам си героите и им вярвам. |
]
Re: Герданчето от roza1 на 12.01.2014 @ 16:03:23 (Профил | Изпрати бележка) | Защото Любовта не е от вчера,
а малко пишат като теб.
Изтрих сълзица във чумбера,
ни ми се плаче с глас..
Поздравления! |
Re: Герданчето от anonimapokrifoff на 12.01.2014 @ 16:39:31 (Профил | Изпрати бележка) | На такава любов шапка й свалям. |
]
Re: Герданчето от Bukvist (ventura@dir.bg) на 13.01.2014 @ 12:30:40 (Профил | Изпрати бележка) | Хареса ми ретроспекцията, като композиционен похват, с която предаваш тази човешка история. За да превключа, обаче, от минало в настояще и кой е разказвачът на тази история, ме спъна в началото на разказа ти една инверсия в изречението "Заряза Ангел и житото, и мливарите". Ако беше: Ангел заряза и житото и мливарите, това разграничение, според мен, ще е по-ясно. |
Re: Герданчето от anonimapokrifoff на 13.01.2014 @ 15:10:10 (Профил | Изпрати бележка) | В оригинала съм използвала два шрифта, но тук курсивът не излиза. |
]
Re: Герданчето от IGeorgieva на 13.01.2014 @ 19:51:00 (Профил | Изпрати бележка) | Тази история ме просълзи. Много силна, динамична и завладяваща.
Поздравления! |
Re: Герданчето от anonimapokrifoff на 13.01.2014 @ 21:19:35 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря за прочита! |
]
Re: Герданчето от Breeze на 13.01.2014 @ 21:55:13 (Профил | Изпрати бележка) | Разтърсващо! Поклон пред таланта ти на разказвач! |
Re: Герданчето от anonimapokrifoff на 13.01.2014 @ 22:40:48 (Профил | Изпрати бележка) | Радвам се, че ти хареса! |
]
Re: Герданчето от Milvushina на 15.01.2014 @ 14:58:49 (Профил | Изпрати бележка) | Както ми е тръгнало на цитати от Библията напоследък, един ми се струва подходящ тук:
"Смили се за мене, Господи, защото съм в утеснение, Чезне от скръб окото ми, душата ми, и снагата ми. Защото се изнури в тъга живота ми, и годините ми във въздишки;" Псалми 31:9-10
|
Re: Герданчето от anonimapokrifoff на 15.01.2014 @ 17:49:58 (Профил | Изпрати бележка) | Дааа - не е лесно да се живее. |
]
Re: Герданчето от rainy на 16.01.2014 @ 01:13:58 (Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Прочетох го отзад напред. Някак по-лесно влезе. Просто не успях да помръдна милиметър надолу от началните редове. Изпаднах в ступор. Държа ме в общи линии до края... А Левена е щастливка.
Сега вземи кажи сухото Благодаря за прочита и гьотере съм те цапнала! ;) |
Re: Герданчето от anonimapokrifoff на 16.01.2014 @ 12:04:15 (Профил | Изпрати бележка) | Колкото по е възпитан човек, толкова повече бой яде - тъй че няма благодарности тоя път! |
]
Re: Герданчето от anonimapokrifoff на 21.01.2014 @ 21:11:12 (Профил | Изпрати бележка) | Радвам се, че разказът ти е харесал. |
] | |