Небето ми написа лека нощ,
а залезът с червено го подписа.
Отиде си денят. Не беше лош,
ала за мен изгубил вкус и смисъл.
Но този ден не беше само мой.
За много беше първи ден - начало.
За много беше ден като завой,
за други - ден последен в земно тяло.
През този ден един изкачи връх,
а друг се срути в бездна от мълчание.
Щастливец дълго си поема дъх,
изключил всяко свое осезание.
Един единствен ден от вечността,
а пъстър и преситен от вълнения,
как да го дам в ръцете на нощта
без жал, макар че скучен бе за мене?!