автор: Liliya

Аз съм виден философ. Женската Сократа.
Разсъждавам ден и нощ. Та и във водата.

Ето, вчера се видя – ще си взимам вана.
Щом се топнах веднага мисълта захванах.

За доброто туй и туй, онова – за злото,
и животът бил досущ като колелото…

Сапунисам се веднъж – седем афоризма,
стой та гледай, че от раз смело ги нанизвам.

Виж го някой си живей, а пък мисъл -йок.
Бива ли така, бе ей! Баш като гъсок.

Уж се плакна, а не би – то света оплаквам,
как и накъде върви с толкова глупаци.

Гледай ти, изминал час – още размишлявам.
Мога та и два, но дълг ме зове да ставам.

Ставам. И сега не знам как да го разкрия,
но мъдрецът, сиреч аз, не е взел хавлия.

Викам, моме, на това гледай философски.
То добре. Но пред вратата – няма и пантофки.

А от банята нататък ширнала се шир
плочки бели заледени – смятай го Сибир!

Викам, философке, айде! Тичай мокра, беж!
Че такъв акъл кат’ твоя трябва да е свеж.

Че такваз глава кат’ твойта лесничко прегрява.
Следователно си трябва… да се охладява.