автор: agripina

Бяхме добри актьори в недописана пиеса. Играехме влюбени, само че аз играех себе си,а той беше просто добър актьор.Имаше всичко в тази пиеса - началото беше романтично - разговори, очакване, среща, трепети, вълшебство, истина,
лъжа. За мен беше истинско, защото играех себе си и се влюбих истински. После се надявах, вярвах, молих се, плаках и страдах истински, защото играех себе си. А той беше решил да напусне тази пиеса и знаеше краят. Каза ми го по различни начини, а после видях и снимки и афиши. Всичко ми беше ясно, преживявах го истински, защото играех себе си.
И така завесата падна, краят беше различен за актьорите, за мен беше тъжен, защото играех себе си, а за него - просто край, чакаха го в другата пиеса. Не трябваше да играя себе си и да бъда истинска, да но и преживяването ми беше истинско, достатъчно фалш и лицемерие има в живота, че да го играя и на сцена. Аз ще играя себе си до край в моята пиеса.