Най - трудно се умира в зазоряване.
Той счупи дръжката на острието,
останало в кървящата ръка.
Отсякъл би я инак с брадвата
да се тресе във спазъм,
но носеше единствена кама.
Предалите сърцето му не жалеше.
За тях сърцето нямаше душа.
На място му лежеше облак черен
без съд и милост, прошка бе смъртта.
Осъдил дясната ръка в измяна
за редове написани: недопустими, зли...,
със лява... хвърли надалеч кинжала,
повдигна цветето и продължи...