автор: penkastefanova

Какво от това, че да кажем, е Нова година?
Не беше ли нова и тази, която приключи?
За детето с балончето, за дамата, господина –
Онези с надеждите? За безнадеждните случаи,
които в познатия въздух все пак пребивават.
Докато в един миг си станат взаимно излишни.
За нова година тържествено разхубавяват
с варак и гирлянди нещата си старогодишни.
Бенгалският огън същински салюти. Искрите
напомнят за друго – далечно и празно огнище,
смълчано зад снежни гори, зад баирите скрито.
Там паяк снове светли нишки в невидими нищелки*.
Щастлив дървояд се гощава с кросното и стана.
Родата му хруска възторжено вехти ватали.**
От стари и нови години – единствен остана
изкусният червей – предтеча на всички ваятели.
Наздраве за него! Пренесохме в жертва елхите.
Човекът и днес, както винаги жертва невинност
пред друга невинност, която го гледа с възхита,
а после преглъща вината с въздишки и вино.

_____________
* конци от тъкачен стан
* * педали за стан