Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] |
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 6
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. Р е к л а м аПролет иде (по К. Христов) | автор: arhiloh | 1310 четения | оценка 5 | показвания 100035 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Отстрани (на Дамата - отляво, на сърцето ми)" | Вход | 6 коментара (27 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Отстрани (на Дамата - отляво, на сърцето ми) от angar на 05.01.2014 @ 18:31:08 (Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | За мен стиховете на Мисана са твърде сложни, в тях има неясни (за мене) неща, и затова не ги коминтирам.
Тук например не ми звучи добре "вятърът докосва с меч челото". Докосването на вятъра обикновено е като полъх, може и да е грубо - когато е свиреп и бурен, но сравняването на докосването му с докосване на меч ми се струва нонсенс.
Редовете "А твоето сърце кърви до лудост./ Кърви до пълната несподеленост." също ме замислят. Кърви - и лудост; когато нещо кърви, то отслабва, затихва, умира, не изпада в ярост, в лудост.
И какъв е образът на "пълната несподеленост", има ли тя образ, как си я представяте? Според мене правилното е "Кърви ОТ пълната несподеленост."
В последния ред на втория куплет ритъмът е нарушен - редът е от 12 срички, докато другите са от 11 срички.
Но най-грубата неточност е "За охлюва любов не съществува." Това е толкова невярно! Няма по-страстна любов от любовта на мекотелите, и в частност - на охлювите! Само който не е виждал как те се любят, как се прилепват един в друг, и как - още по-често, са сплетени по десетина в едно любовно кълбо, само той може да твърди, че за охлюва любов не съществува.
И накрая - на кого е образ охлювът, с кого трябва да го идентифицираме? С автора ли, с лирическия ли, с някакви монаси ли - никак не ми е ясно.
Тези неясноти ми пречат да се присъединя към суперлативите, с които това стихотворение се обсипва. |
Re: Отстрани (на Дамата - отляво, на сърцето ми) от rumpel (rumpel@abv.bg) на 05.01.2014 @ 19:02:48 (Профил | Изпрати бележка) | Ангаре, тъй като охлювът е хермафродит по начин на размножаване, не вярвам Мисана да се идентифицира с него, както и лирическият му герой, който вярвам също е човек. За мен това е само метафора, че той /охлювът/ като мекотело не е способно на възвишени чувства като любовта. Това, че си виждал охлюви да си обменят вещество, за да продължат рода си, може да се каже, че е само вид секс, но не и любов в смисъла, в който я описва авторът.
Мисана, извинявай за намесата ми, но биологията ми е слабост. |
]
Re: Отстрани (на Дамата - отляво, на сърцето ми) от missana на 06.01.2014 @ 03:41:19 (Профил | Изпрати бележка) | Извини ме Руми, че ти отговарям със закъснение. Нямаш представа колко съм ти признателен за тази намеса. Ти защити този скромен мой текст по един затрогващ ме и толкова естествен начин. И никой не може да каже по-добре, казаното от теб. Защото това е чистата и окончателна истина. Просто нямам какво да добавя към нея. Изумен съм от сложните аргументи, към които се прибягва, за да бъде низвергнат текста ми. Като че ли е заплаха за някого. А той е прост до безумие. Търси се някаква иносказателност, зад очевидни за разбиране символи и образи. Сложно и неясно съм пишел. По тази причина не можело да бъда коментиран. Казаното от мен било неверно и т.н. А аз пиша ръководен единствено от един вътрешен инстинкт за образност, на който никога не изневерявам. Естествено е тази образност да не импонира на всеки.
И никому не се сърдя за това. Един ще хареса, а друг не. "Туй е толкоз просто и логично" би казал Вапцаров. А след любещите се охлюви ще бъда пак с моите читатели, защото ги обичам!
С най-голяма благодарност към теб: Младен Мисана |
]
Re: Отстрани (на Дамата - отляво, на сърцето ми) от missana на 06.01.2014 @ 00:09:54 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, Ангар, че взе отношение по текста ми. Забелязаното от теб ритъмно нарушение за мен е в някакъв смисъл несъществено, т.е. не осуетява естетиката на текста. В този смисъл, то е напълно допустимо. Щеше да бъде лошо наистина, ако имаше повече такива нарушения. Но слава Богу ги няма.
По повод останалите ти бележки, отбелязвам, че имаме явно различие във визиите си. Аз не смятам, че има знак за равенство между поетичната истина и физическата такава. Поетичната истина може да противоречи на всички физически закони. Например в поезията гравитацията може понякога да действа като антигравитация. Във физиката това е невъзможно. В поезията едно джудже може да е по-високо от великан и това да е самата истина, а в действителността това е невъзможно. В поезията вятърът може да докосне с меч челата, а в действителността ще ги съсече. То впрочем вятърът няма меч и само на това основание ти би могъл да отрицаваш моя образ, без и повече да се задълбочаваш. Тук съзирам дори пълна твоя логическа непоследователност. Приемаш, че вятърът има меч, а после оспорваш, че може да докосва с меч челата. Ако се приеме нещо неверно като факт, то от това може да се извлече всичко логически, в частност и докосването на челото с меч /всъщност самураите именно така и постъпват и си представи, че вятърът е самурай/.
Например от твърдението, че 2=1, логически необоримо следва, че аз и Ангар сме един и същи човек. И наистина аз и Ангар сме двама души, но след като две е равно на едно, то ние всъщност се оказваме един и същи човек. Така, че не си логически последователен. Ако искаше да бъдеш такъв, то следваше да критикуваш по същество, т.е., че вятърът не може да има меч. Но ти не го направи. А ако беше го направил, щях да ти докажа, че и този образ е възможен. И така нонсенс тук, поне за мен, няма.
Аз казвам, че сърцето кърви до пълната несподеленост. Т.е. това е границата, след която то спира да кърви. Кърви само до тази граница /после вече кръвта му е изтекла и няма как да кърви повече/. А ти искаш от мен да кажа точно обратното - че сърцето кърви от пълна несподеленост. Това е друго - диаметрално противоположно твърдение, което би могло да бъде вписано вместо моето, но автоматически се променя и смисълът. А аз не съм залагал точно този твой смисъл, а само моят си. При мен сърцето кърви до лудост, защото пълната несподеленост е лудост за сърцето /довежда го до състояние на лудост/. Тоест лудостта е пояснена в текста, чрез явното и назоваване - пълната несподеленост!
И накрая за отговоря за охлювите. Тук мисля, че Руми /за което много й благодаря/ добре е мотивирала написаното от мен. Да се слага знак за равенство между човешката любов, която е преди всичко любов на душите и любовта при охлювите ще бъде крачка в посока на това да обявим и пъпкуването за акт сроден на човешката любов. И аз не се съмнявам ни най-малко, че вероятно има доста защитени дисертации в тази посока, но не за подобни глобални опити за обобщение на човешката любов иде реч в моя скромен текст.
И най-накрая - за въпроса: Дали охлювът съвпада с лирическия? Моят отговор е очевидно не! Тази хипотеза бе лансирана от Родена в лотос. Тя е Дама и аз винаги уважавам хипотезите на дамите. За да не я разочаровам предпочетох нейното твърдение пред истината. Навремето Сократ е казал: "Скъпи са ми и Платон и Истината, но Истината ми е по-скъпа". Но Мисана винаги казва:
"Скъпи ми са и Дамата и Истината, но Дамата ми е винаги по-скъпа".
А за онези, които не знаят, допълвам, че Платон е ученик на Сократ!
И така, Ангар, благодаря ти двойно, защото и двамата разбрахме много неща покрай тази дискусия! Желая ти най-хубавата възможна година и много нови успехи в поезията!
Твой: Мисана
|
]
Re: Отстрани (на Дамата - отляво, на сърцето ми) от angar на 06.01.2014 @ 09:21:29 (Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | Руми,прекрасно зная,че охлювите са хермафродити. С това си обяснявам и неистовия начин, по който те се любят – в техния акт едновременно участват по два мъжки и по два женски “индивида”, и затова тяхната страст е двойно по-силна.
Мисана, ти много добре защити текста си. Но аз и не съм го отричал. “Което в живота е невъзможно, в цирка е възможно; което в цирка е невъзможно, в авиацията е възможно; което и в авиацията е невъзможно, в поезията е възможно!” Така че всичко, което си написал, е възможно (включително и това 2=1), и е правилно, и има и ще има много хора, които ще му се възхищават.
Само споделям своите предпочитания - че аз харесвам стихове с обикновеност на изказа и с ясна, пълна разбираемост на мислите и чувствата на автора.
В твоето стихотворение има два персонажа – на лирическия и на охлюва. Кой от тях е положителният герой? Без съмнение – лирическият – на когото сърцето кърви, който страда, изгарящ от платоническа любов. За разлика от охлюва, на когото такива възвишени чувства са непонятни, смята ги за глупост или лудост.
Същевремено за охлюва си написал че “се изкачва бавно към небето”, че “към шуплите на вечността пътува”, че е “самотен върху пясъчния хребет”. Демек загубен, като платонично влюбен!
И читателят се обърква. Родена в лотос е написала: “Лирическият по-скоро се отъждествява с охлюва. Колкото и красиво, колкото и обсебващо чувство да е любовта, онзи, който има своя мисия в живота, който поставя каузата на тази мисия над личните чувства и страсти, продължава да следва своя път”. Т.е., според нея положителният герой е охлювът.
По подобен странен начин го възприема и се изказва и Апостола: че наистина да имаш несподелена любов е равносилно на пълна
самота. И охлювът, който изпитва такава любов, непременно ще се окаже “Самотен върху пясъчния хребет."
И Елица казва: “Споделям напълно твърдението ти, че е лудост да обичаш несподелено и да погубиш години от живота си.” И за нея по-мъдър е охлювът.
За тебе това е достатъчно. “Достатъчно ми е, че стихотворението ми е породило толкова много и разнопосочни размисли.”
Но аз мисля, че още по-добре би било, ако читателите ясно и без труд разбират и какво точно мисли авторът.
Щастлива и плодотворна Новата 2014 година и за тебе! |
]
Re: Отстрани (на Дамата - отляво, на сърцето ми) от missana на 06.01.2014 @ 16:23:36 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, Ангар, че за втори път взимаш отношение към текста ми.
Елица Ангелова, която безкрайно много те уважава /валидно и за мен/, вчера сподели, че никога не правиш втори коментар, т.е. действаш в съгласие с едно известно от юриспруденцията правило: "Non bis in idem!".
Виждам, че е сгрешила /не й е за пръв, а надявам се не й е и за последен/. Пак тя ми посочи, че забелязаното от теб ритъмно нарушение се отстранява, ако вместо "това" се напише "туй". Това го знам дори и аз, и без подсказваването на Елица /за което, разбира се й благодаря/.
Но към "туй" имам вътрешно предубеждение, което не мога да преодолея, дори и по причина на ритъмно нарушение. Още по-лошо стои въпроса с "туйто". Моята тъща ми разказваше, че имала даскал по математика, който обяснявал на учениците си изчисленията си по дъската в следния маниер: "Туй по туй = туй. Туйто!". Така те намразили математиката. А аз, понеже съм математик, след този неин разказ, намразих думата "туйто", а покрай нея и думата "туй". Под сурдинка само споменавам, че при елементарна печатна грешка от "туй" ще се получи дума, която никой не би желал да види в текста си.
А сега се връщам към злополучния си текст за охлюва. Това в никакъв случай не е загадка сравнима с тази дадена от сфинкса на Едип. Просто в моя текст има два основни лирически героя, които са равнопоставени. Първият е човекът с душа, който e безумно влюбен /забележи, че никъде не е указано, че е влюбен в жена. Може да е влюбен в Бог, в кауза и в какво ли не още/. Той страда от това, че тази негова любов не подлежи на реализация /несподелена е/, но е готов да си носи голготския си кръст, защото колкото и Дон Кихотовско да изглежда отстрани това негово поведение, то то за самия него е смислено и ценно. Това е негова вътрешна позиция. Негов личен избор, който може да му коства и живота, но колкото и нелеп да изглежда в очите на околните, за него е единствено меродавен. А вторият лирически герой е Охлюв. Той няма душа. Той има само цел, която постига на малки стъпки. Той живее винаги без духовна любов и се катери по пясъчния хребет към шуплите на вечността. Именно шуплите, защото онова, до което ще се добере в крайна сметка е бракуваното в тази вечност. Този Охлюв е безкрайно самотен. Аз не бих искал да съм на негово място. Но един кариерист, например, с радост би го избрал за свой идол.
Не мисля, че този, вложен от мен, смисъл е толкова завоалирано казан, че никой да не го разбере. И че моите текстове са абракадабри. Уважавам правото ти да харесваш пределно ясните и опростено казани текстове. Впрочем, аз също ги харесвам.
Благодаря ти за хубавите пожелания! Моите /отправени вече към теб/ също остават в сила, поне до края на 2014г.!
Твой: Мисана |
]
Re: Отстрани (на Дамата - отляво, на сърцето ми) от voda на 07.01.2014 @ 00:48:00 (Профил | Изпрати бележка) | Мисана, с това, че ненужно ме цитираш, ми припомни известния адвокатски съвет: "Не казвай нищо, защото всяка дума може да се обърне срещу теб".
Аз казах това за Ангар, в смисъл, че не влиза в дребнави спорове. Но тук е необходимо доизясняване, затова си е позволил втори коментар, което наистна рядко се случва.
По отношение на "туй" - не съм го предложила като решение, а само за да почувстваш стъпката. И ти каза, че ще помислиш за друг вариант. ( Аз по принцип не обичам да ми предлагат, нито да предлагам най-добрия израз, защото по този начин се ограбва авторът - възможните варианти все пак не са безбройни.)
Сега за стиха ти: самият факт, че е необходимо да обясняваш, говори, че казаното не е ясно за читателя. Знаеш, че аз също съм привърженик на ясния и изчистен изказ и скоро ти цитирах мисълта на Жан Кокто: " Стил се нарича простият начин да кажеш сложни неща".(Разбра се, това не е задължително да се приеме от всеки.)
Изразът "несподелена любов" е с утвърден смисъл на любов към жена. В такава насока са и коментарите. Как можем да отгатнем, че става въпрос за любов към Бог или кауза? И ако е така, някои изрази просто са неподходящи, но да не цитирам...
Охлювът, който се противопоставя на лирическия с това, че не може да обича, също има цел и упорито я следва. Възниква въпросът: От какво ли е продиктуван неговият стремеж по пътя му?
Наистина, доста сложни философски проблеми - в този кратък поетически текст.
Надявам се да не съм обидила никого с тези разяснения.
Но думата дума отваря...
Спокойна и вдъхновена нова седмица, Мисана!
|
]
Re: Отстрани (на Дамата - отляво, на сърцето ми) от missana на 07.01.2014 @ 01:24:34 (Профил | Изпрати бележка) | И аз ти благодаря за този коментар, Елица.
Когато ми е поискано разяснение, аз, поне от съображение за коректност, съм длъжен да го дам. Това ни най-малко не означава, че с даденото разяснение признавам, че текста ми е неясен. Такава логика често наричат женска /тук не искам да обиждам дамите, а говоря единствено за утвърден термин и то не от мен/. Колкото и ясно да е казан един текст, могат да се намерят питащи. И тук, независимо от изричното ми разяснение, че имаме случай на двама равнопоставени лирически герои, ти отново говориш само за един такъв. Очевидно си жертва на шаблон, с който ти е трудно да скъсаш. Оттам стигаш до неверни, или поне логически необосновани твърдения, като например абсурдното ти предложение да изхвърля охлюва от стихотворението. Но аз мисля, че внесох достатъчно яснота и всеки е разбрал, че линията ти на разсъждение по отношение на конкретния текст е неправилна.
Спокойна вечер, Елица! Нека духът ти намери покой! : Мисана |
]
Re: Отстрани (на Дамата - отляво, на сърцето ми) от voda на 07.01.2014 @ 18:37:17 (Профил | Изпрати бележка) | Напротив, Мисна, говоря и за охлюва, ето:
"Охлювът, който се противопоставя на лирическия с това, че не може да обича, също има цел и упорито я следва. Възниква въпросът: От какво ли е продиктуван неговият стремеж по пътя му?"
А предложението да отпадне този образ изразих на "лични", преди твоето разяснение, че поставяш любовта на по-широка основа, а не само като любов към жена ( към което води посвещението).
Караш ме да съжалявам за искреността си.
А толкова е лесно да се каже една хвалебствена дума!
Безметежни и вдъхновени дни ти пожелавам, Мисана!
|
]
Re: Отстрани (на Дамата - отляво, на сърцето ми) от missana на 07.01.2014 @ 20:02:42 (Профил | Изпрати бележка) | Скъпа ми Елица!
Дори и при силната рестрикция - любовта в конкретния текст да се разглежда единствено в сексуален контекст, охлювът не може да отпадне. Повтарям. Той е равнопоставен лирически герой на човека. Това е твърдото ми виждане. Ти не успя да ми изложиш аргументирани доводи за противното. А голото ти желание не може да премахне цял един "облечен" охлюв, заемащ стратегически форпост в стихотворението.
Високо уважавам твоята борбена искреност. Тя е една от съставящите на същността ти. Втората е да си на всяка цена права. Това също ми импонира почти във всичко, но не би ми импонирало в любовта /имам предвид платоничната, за сексуалната допускам изключения/.
Честит Ивановден на пъпа на Калифорния! : Мисана
|
]
Re: Отстрани (на Дамата - отляво, на сърцето ми) от voda на 08.01.2014 @ 06:04:30 (Профил | Изпрати бележка) | Къде в коментара съм казала да отпадне охлювът, Мисана?
Защо вмяташ изрази от личната ни кореспонденция?
И защо не отговориш на въпроса ми, а ми правиш характеристика, защо нападаш?
Аз само запитах: Щом охлювът не може да обича, кое поражда и стимулира поривите му? Защото за всяко начинание е нужна любов. И ти именно за такава любов говориш: към Бог, към кауза, към идея, работа...
За безумно влюбения лирически "в една илюзия животът се погубва",
а охлювът, който" не може да обича", "бавно се изкачва към небето"
Хубаво противопоставянве.
Не питам повече.
И не се налагам, а защитавам мнението си, което изопачаваш.
Затова разговорът продължава.
Не ми обяснявай повече. Разбирам отлично какво ИСКАШ да кажеш, но разсъждавам върху НАЧИНА, по който го правиш.
Съжалявам, че влязох в общуване с теб, Поете.
|
]
Re: Отстрани (на Дамата - отляво, на сърцето ми) от missana на 08.01.2014 @ 15:33:32 (Профил | Изпрати бележка) | Много си гневна, Елица! Ако наистина си права, би могла да бъдеш поне малко по-снизходителна. Но ако не си права, то тогава гневността ти е частично оправдана и я приемам като знак на доброжелателност. Впрочем жените /особено преди климакса/ имат и една трета причина да бъдат понякога немотивирано гневни, която е достатъчно извинителна.
Аз винаги се радвам на коментарите ти. За мен е необяснима фразата ти:
"Съжалявам, че влязох в общуване с теб, Поете."
Казвам необяснима, защото обратно на теб, аз се радвам, че с теб общуваме и ми е тъжно, когато не общуваме. br />
Не мога да си обясня също, защо се стресираш от факта, че съм цитирал едно твое мнение /изразено в Лични/, че охлювът следва да отпадне от текста ми. Нима фактът, че си го изразила в Лични, а не на коментарното поле, означава, че не си съгласна с него. Че не си съгласна със собственото си мнение, когато то е изразено в Лични! Това ми напомня класическия виц, в който българският представител в ООН гласувал винаги като съветския /действието се развива в тоталитарно време/. Когато го попитали, защо не гласува съобразно собственото си мнение, да не би пък да няма такова, той отговорил, че напротив - има собствено мнение, но не е съгласен с него и затова е винаги на мнението на съветския си колега!
Знай, че аз дълбоко те уважавам като поет, мислител и човек...и тук ще издам една малка тайна - и като жена. Така, че спри да ми се сърдиш моля те и очаквам и за в бъдеще да бъдеш безкомрломисна към моите текстове. Аз обичам много да споря. Иначе ми става много скучно. А ти не искаш да ми е скучно, нали!
Поздрав на Калифорния от един софийски пич! : Мисана
|
]
Re: Отстрани (на Дамата - отляво, на сърцето ми) от stih на 21.03.2016 @ 08:00:39 (Профил | Изпрати бележка) | Аз съм Вода, Мисана. Регистрирах се отново, защото старата ми регистрация беше невалидна.
Сега видях последния ти коментар, сега ти отговарям.
Да, не искам да цитираш думите ми от личния разговор, защото ГИ ПОДБИРАШ СПОРЕД ЦЕЛТА СИ. (А знаеш как се нарича това, нали?)
Аз не съм казала едно изречение, а съм се мотивирала: при първия прочит възприех охлюва като метафоричен образ на ЖЕНАТА, която не ти е приела любовта ( подведена от посвещението). След като ти отрече това, защо да го казвам тук? На доброто лоша оценка даваш, че и характеристики правиш, изопачаваш, позоваваш се дори на примери от политката.
За разлика от теб, аз говоря точно и конкретно – само за текста ти.
И нека читателите преценят кой е гневен и кой кипи от безпомощност да се изкара прав.
Колкото и време да мине, ще помня тази несправедливост спрямо мен.
|
]
Re: Отстрани (на Дамата - отляво, на сърцето ми) от rumpel (rumpel@abv.bg) на 05.01.2014 @ 17:02:28 (Профил | Изпрати бележка) | Чудно ми е само едно - ти винаги си твърдял, че няма нищо по-пълноценно и възвишено от платоническата любов. А защо сега долавям тъга и неудовлетворение?
Поздрав, Мисана! |
Re: Отстрани (на Дамата - отляво, на сърцето ми) от missana на 05.01.2014 @ 17:19:41 (Профил | Изпрати бележка) | Хубав въпрос ми задаваш, Руми! Много ти благодаря за този дълбоко смислен коментар. Да, никога не бих се отрекъл от думите си, че безсмъртна е единствено Платоническата любов. Защото /както казва Архимед/, когато човек вижда Богинята, не може да вижда жената. И защото, както казва Виктор Юго в "Парижката света богородица": "Всяка голяма /неплатонична/ любов завършва трагично - или с раздяла, или с брак." Затова безсмъртна е била любовта между Данте и Беатриче, както и тази между Клара Шуман и Йоханес Брамс. Аз самият съм преживявал това чувство и се кълна в неговото безсмъртие. Дори бих казал, че Несподелената Платонична любов е още по-възвишена, защото остава Тайна и наранява дълбоко сърцето, а то изплаква най-хубавите си стихове. Но да не забравяме великото произведение на Лев Толстой: "Отец Сергий". Там обект на размисъл е до какви изкушения води и пълното въздържание от плътска любов. "Прекален светец и Богу не е драг." Затова никога на се заричам, дали една любов, която съм приел за Платонична, ще си остане такава до края на дните ми.
Една хубава нова седмица ти желая! : Мисана |
]
Re: Отстрани (на Дамата - отляво, на сърцето ми) от rumpel (rumpel@abv.bg) на 05.01.2014 @ 17:25:07 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря за изчерпателния отговор. Краят му ме усмихна с откровеността си! |
]
Re: Отстрани (на Дамата - отляво, на сърцето ми) от missana на 05.01.2014 @ 17:48:23 (Профил | Изпрати бележка) | Откровеността е най-добрата политика, Руми.
В противен случай следва обвинение в лицемерие.
Желая ти приятна вечер! |
]
Re: Отстрани (на Дамата - отляво, на сърцето ми) от Rodenavlotos на 05.01.2014 @ 14:15:20 (Профил | Изпрати бележка) | За разлика от другите, които са коментирали, аз възприех внушението по друг начин. Лирическият по-скоро се отъждествява с охлюва. Колкото и красиво, колкото и обсебващо чувство да е любовта, онзи, който има своя мисия в живота, който поставя каузата на тази мисия над личните чувства и страсти, продължава да следва своя път:
"Към шуплите на вечността пътува.
Самотен върху пясъчния хребет."
Поздрави, приятелю! |
Re: Отстрани (на Дамата - отляво, на сърцето ми) от missana на 05.01.2014 @ 15:35:02 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти за оценката и за коментара ти, приятелко! Отлично си разбрала заложеното от мен!
Вдъхновена седмица ти желая!
Твой: Мисана |
]
Re: Отстрани (на Дамата - отляво, на сърцето ми) от yoro на 05.01.2014 @ 14:04:08 (Профил | Изпрати бележка) | Любовта е лудост и това, което на другите отстрани изглежда глупост, за този, който го изпитва е целия свят! Хареса ми оригиналната образност и красивото перифразиране на познати ситуации!
Поздавления и поздрави, missana! |
Re: Отстрани (на Дамата - отляво, на сърцето ми) от missana на 05.01.2014 @ 15:39:24 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти yoro! За оценката и за този нетривиален коментар!
Спорна седмица от мен! : Мисана |
]
Re: Отстрани (на Дамата - отляво, на сърцето ми) от apostola на 05.01.2014 @ 12:08:11 (Профил | Изпрати бележка) | Да имаш несреща си несподелена любов е равносилно на пълна
самота. Затова накрая лиричният герой лансира идеята, че
" За охлюва любов не съществува.
Той бавно се изкачва към небето.
Към шуплите на вечността пътува.
Самотен върху пясъчния хребет."
Споделям казаното и го харесвам, Мисана!Започваш със силно поетично чувство през тази година!
Поздрави от мен и хубав неделен ден! |
Re: Отстрани (на Дамата - отляво, на сърцето ми) от missana на 05.01.2014 @ 13:17:18 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, Апостоле! И за оценката ти и за коментара ти. Прав си:
Несподелена любов = самота.
Желая ти хубав неделен ден и успешна нова седмица с нови поетични инвенции!
Искрено твой: Мисана |
]
Re: Отстрани (на Дамата - отляво, на сърцето ми) от voda на 05.01.2014 @ 02:14:37 (Профил | Изпрати бележка) | Споделям напълно твърдението, че е лудост да обичаш несподелено и да погубиш години от живота си.
Но се случва и от такава любов се раждат чудесни стихове.
Красиво посвещение, Мисана!
С почит към чувствата ти, изразени в него!
|
Re: Отстрани (на Дамата - отляво, на сърцето ми) от missana на 05.01.2014 @ 15:37:46 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря, Елица, за чудесния ти коментар и за твоята оценка!
Образът на охлюва е ключ към цялостното разбиране на текста!
Весела калифорнийска седмица от мен! : Мисана |
]
Re: Отстрани (на Дамата - отляво, на сърцето ми) от voda на 05.01.2014 @ 21:54:03 (Профил | Изпрати бележка) | Ако лирическият се отъждествява с охлюва, тогава как да разбирам израза :"за охлюва любов не съществува"?.
Нали в предходните два куплета именно за любовта му се говори? |
]
Re: Отстрани (на Дамата - отляво, на сърцето ми) от missana на 06.01.2014 @ 00:59:44 (Профил | Изпрати бележка) | Ще получиш отговора, който искаш, след като решиш поставената от мен логическа задача. С логика се награждава само срещу логика!
Твой: Мисана |
] | |