автор: Krasi_Yankova-Zvezdokril

няколко часа по рано

Снежната Кралица - атмосферен гмуркач, последен клас „хищна птица”- плавно спусна пилотското кресло. Приличаше на преяло Хъски оплезило език, но главата му висеше като усмивката на Котарака* над снега. Пилота скочи меко, провери отново средата над плътната атмосфера* и се обърна да отпрати гмуркача.
Кралицата беше красавица, имаше чипия нос на син делфин, а извивката на профила й напомняше вдигнатите за благослов ръце на танцуваща нимфа. Тя елегантно прибра креслото си и безшумно започна да се изкачва по спирала, така не и се налагаше да използва вертикална тяга или да прибира крилете си при излитане. Александра я подсигуряваше отдолу, като се стремеше да заглуши всичко прехвърчащо на орбита в този сектор. След като се увери че е на безопасна дистанция, даде последни наставления:
- Иди на Луната, щом кацнеш премини в режим „Скат” и се скрий в пясъчния грунд.
- Тъй вярно в грунда, разбрах. Ще го загладя добре и щом се покрия, ще активирам генетичен маяк за да можеш Ти да ме виждаш. – връзката прекъсна.
Александра остана сама. Обичаше зимната гора. Дочуваха се шумовете само на дивия свят и тя се усмихна. Такава компания никога не я притесняваше, смяташе я за здравословна.

***
Поръча си и излезе да се освежи. В коридорчето към хотелската част някой я последва. Реагира без да мисли извъртя се и заби юмрук в слънчевия сплит, изкара му въздуха и явно успя да го изненада защото направи точно което и беше необходимо – преви се одве. Коляното и вече летеше към брадичката му и го просна назад в цял ръст. Стовари се тежко, видимо в безсъзнание. Тогава го видя, проблесна на лявата буза. Тръпки я полазиха. Обърна главата му на подходящия ъгъл* за да разгледа скритата татуировка. Слава тебе… не беше черния дракон на разузнаването, този бе златен разтворил криле и нокти в атака, а под него светеше сигнатурата ГВКФ*. Флотски значи, с него ще се справи по-лесно. Студените тръпки пак посетиха гърба и вече не я тревожеше особено случващото се, затова потърси физиологична причина. Гледай ти, докопал ме е значи, май го подцених. Напипа малка подутина на рамото, поразтвори си яката и откри характерно бледорозово зачервяване, почти незабележимо. Псевдо-серум на истината, използваха го за маска когато искат да инсталират ѕ-шпионин. Но тялото и реагираше на такива химагенти (друг може би не би разбрал) с алергичен шок, който можеше да настъпи всеки момент. Тръпките зачестиха, можеше да се справи и сама, но щяха да й трябват няколко дни, а времето изтичаше. Направи с ножа си цепка над подутината и завъртя дръжката, тежка сиво-синя капка потъна в раната, две закъснели арахноботи пробягаха по острието и се скриха в затварящия се процеп. Само секунда по късно почувства облекчение и тръпките изчезнаха. Арахноботите се разпространяваха в кръвта, още няколко секунди и вторичната компонента се осъзна. „Какво откри, докладвай”. „Псевдо-серум с трансформирани молекули”. „Добре, деактивирай го, но не търси ѕ-агента, имам по добра идея. ”
В този момент усети и друго присъствие. Вдигна очи и видя стария друид на входа на коридора.

02.01.14
(следва продължение)

* Чеширския котарак от Алиса на Луис Карол
* плътната атмосфера – принципно атмосферата се счита за безкрайна, затова за нейна граница се счита края на плътната атмосфера.
* скритата татуировка – татуировка правена по такъв начин че да се вижда само под определен ъгъл, индивидуално определен за всяка за да е трудно откриваема по принцип.
* ГВКФ – Галактически въздушно-космичен флот