автор: sav11

Беше времето, когато човечеството бе започнало да се разселва из Галактиката и Вселената. Луната, Марс и Венера бяха опитомени и заселени, и хората летяха все по-далече и по-далече от родната планета Земя.
Горката Земя, бе източена и изцедена докрай и едвам дишаше от пренаселеност. Отдавна нещата бяха излезли извън контрол. Само определени зони бяха се запазили с чиста вода и гори и в тях се бяха укрепили само най-богатите и се защитаваха безмилостно и с всички сили срещу пълчищата гладни и озверели хора извън високите стени.
В тези злокобни времена да се роди човек по естествен начин и да бъде здраво и добре отгледано дете бе привилегия само на най-богатите. Всички останали даряваха сперма и яйцеклетки, а в селективните заводи за възпроизводство вършеха останалото.
Онези извън стените се размножаваха, но деветдесет и девет процента от новородените се раждаха със сериозни заболявания, заради замърсяването и токсичността по цялата Земя. Мутациите бяха зачестили драстично. Водеха се битки и сражения всяка минута и навсякъде. Носеха се слухове и за канибализъм.
Тогава се роди той. Майка му го кръсти Фиф, име, което й бе казал стар посветен мъдрец. Името значело — Владетелят на двете вселени и идвало от началото на сътворението.
Майка му го гледаше в един район, където имаше много дървета и река с чиста вода. Заедно с мъжа си построиха дървена къща и заживяха там. Всяка сутрин се къпеха в потока и бягаха боси сред тревите. Беряха билки, някои ядяха пресни, други сушаха и ползваха за чай или подправки. Отглеждаха и свои зеленчуци. Гледаха кокошки и гъски. Ловяха риба в реката. За да живеят там те плащаха много пари. Имаше стотици други двойки, които също чакаха да отидат в подобен район, за да живеят и отгледат децата си.
Фиф, майка му и баща му спяха под открито небе. Направо на земята. Завиваха се с одеяла от вълна или лен. Всичко бе от естествени материали от природата. Никакви пластмаси, метали или сложни сплави. Съдовете за храна и приборите бяха от сребро или злато. Както пишеше в древните свещени книги – “ ЩЕ ДОЙДЕ ВРЕМЕ, В КОЕТО НАВСЯКЪДЕ ЩЕ ИМА ЗЛАТО И СРЕБРО, НО НЯМА ДА ИМА, КАКВО ДА ЯДЕТЕ!” Тези времена бяха дошли.
Имаше дни, в които не трябваше да спят под звездите. Бе календар специално изготвен от един посветеният мъдрец. Той им бе казал, че стоманата, бетона, пластмасата и донякъде стъклото спират развитието на душата. Действат като енергийна решетка, най-вече за младите души. Има дни, в които трябва да се криеш от звездите, защото идват вредни лъчи от Вселената, но те са само няколко през месеца. По-важното е, че той ги научи точно кои звезди да гледат, за да се зареждат.
Фиф се роди в полунощ. Първото нещо, което видя бяха ръцете и щастливите очи на баща си и ярко светещите звезди.
Всъщност той не се роди тук, където живееха сега, а на едно място посочено им от посветения. Място, където се вливат и изливат специални енергии от Земята към центъра на Вселената и обратно. Всичко трябваше, а стане в определена дата и час. Нещо повече зачеването на Фиф бе станало на най-високият връх на Земята през точно определени дни от годината.
Майка му и баща му бяха рискували и живяха колкото трябва там въпреки ужасните условия. Разбира се имаха специално построена стая, в която бе топло, уютно и имаше кислород, но все пак престоят на такава височина си е едно изпитание и предизвикателство. Много условия имаше, за да станеш родител на Фиф. Само майка му и баща му отговаряха на тях. Посветеният ги бе търсил десетки години и направи така, че да се срещнат, харесат и влюбят. После им се представи и им каза, колко значими са те и колко важен ще е техният син за човечеството. Водачът, който ще поведе изстрадалите земляни към прекрасни планети и ще ги засели там. Но не само това, ще ги научи как да живеят в хармония с планетата и Вселената.