автор: taka

***

Когато в щастието мое
ти водиш ме сега,
когато заедно в покоя
вървим под пъстрата дъга,
кажи ми обич моя
защо е таз тъга.
Аз винаги до теб съм
като дете склонил глава
над ударите на сърце ти
проглеждам в теб сега.
Пусни ме там да вляза,
но тихичко, без взлом
и в миг ще ти покажа,
че там е моят дом.
"Благодаря ти, Боже"-
ще промълвиш тогаз.
"Бъди благословена"-
ще отвърна тихо аз.